понеделник, 16 май 2011 г.

Седма европейска нощ на музеите в София

Oikumen

Тазгодишната нощ започна още по пладне и по всичко личеше, че ще предложи отново познатите емоции, многократно кръстосване на централното градско пространство и някоя друга бира в антракта.

Старта даде Националният исторически музей, откъдето започна и Нощта на музеите (без галерии). По последното – първо, Нощ на музеите и галериите се нарича изданието в Пловдив и второ, всички институции които събират, съхраняват и експонират разни работи се наричат музеи, а галерията най-често е изложбена зала от музея. Дотук с теорията и без това специалистите ще се намесят скоро.

Разбира се и по това време имаше вече хора, но най-пълно беше в залата с изложбата „Тракия и древният свят”. Частната колекция представяща в 220 предмета битието на траките може спокойно да се конкурира с експонатите в Зала 2 от фондовете на музея. Който пък не е успял да я разгледа, може само да съжалява тъй като ще е изпуснал една от най-богатите сбирки на антични ритони в света (около 20). С подобни достижения могат да се похвалят само японският музей Михо (както писа Труд) и музеят Пол Гети (както сподели директорът на НИМ пред журналисти).

Снимките тук са правени с мобилен телефон, тъй като учтиво бяхме помолени да приберем фотоапарата или да заплатим билет за снимки. С телефон обаче можело да снимаш колкото искаш.

Горният факт нямаше как да скапе настроението още от сега, при положение, че на третият етаж ни чакаше експозицията “Киноцентърът представя: Уникални костюми, реквизит и оръжия от любими български филми”, където може да получиш например владетелска пелерина и да се снимаш с нея на трона използван във филма „Борис I”.

С приключване на снимачният процес последва спускане към центъра и по-точно към Етнографският музей. Мероприятията там бяха една от приятните изненади за Празника на музеите. За втора поредна година за Нощта институцията влиза в колаборация със студенти от НХА, които бяха представили „инсталация от скулптурни фигури, странно напомнящи на японски фенери, с български характер, стил и орнаментика”.

На първият етаж също ни чакаха „Творения от светлина”, само че от друг автор. Американеца Браян Бейти бе създал своите произведения върху черупки от различен по размер яйца – от пъдпъдъче до щраусово. Наред с претворените форми от природата и традиционни орнаменти, Бейти бе създал специално за изложбата си у нас резбовани яйца с източноправославни кръстове и емблематичната за страната ни българска роза (това долу е хибискус).

С падането на нощта пък на фасадата в градинката зад двореца щяха да се завъртят образи от една отминала епоха, връщайки ни в началото на миналият век, когато всеки който идвал в София, трябвало да посети Градината с животните (разбирай Зоопарка) и Къщата с куклите (Етнографическия музей), защото ако не било тъй той нищо не бил видял. За мръкване беше още рано, затова се отправихме към „Хартиената улица” пред СГХГ.

Атмосферата в парка бе пропита от шум на шуртяща вода от фонтана, варена царевица и току що прегъната оригами хартия. В хартиените павилиони се предлагаха разнообразни идеи (и то доста убедителни) за вкарването на кашоните като интериорен дизайн.

В галерията можеше да се види още едно от проявленията на Хартиения арт фест, което си съжителстваше с Белгийското съвременно изкуство на първият етаж.

Личната ни програма продължи с посещение на НГЧИ. „Лична”, защото беше домашно приготвена, тъй като явно кризата бе ударила програмното оформление и печат. Почти бяхме сигурни че брошури за събитието не съществуват, когато видяхме една (толкова намачкана колкото и нашата) в нечии ръце пред Галерията за чуждестранно изкуство. Въпреки това никъде не намерихме подобна и само необичайният трафик пред музеите и закаченият плакат на входа подсказваха, че вътре и тук-там отвън нещо се случва. В случая с галерията, отвън джазираше Софийския духовият оркестър създавайки арт атмосфера преди посетителите да се потопят в чуждестранното изкуство от африкански племенни маски, статуи на хиндуистки божества, индонезийски танци и японски графики.

Преди всичко останало ни посрещна изложба от авторски плакати посветени на случая.

Можеше и да не намерихме програмка за Нощта, но оттук се сдобихме с уникален каталог на африканското изкуство в НГЧИ, отпечатан още когато мястото се наричало Художествена галерия на международната фондация “Людмила Живкова”.

Марш на скок към НДК, където посетителите в “Земята и хората” също изобилстваха, но малцина обръщаха внимание (да не кажа никой) на този 6-тонен апатит от Хибинските тундри на п-ов Кола в Русия експониран до сградата на музея

Tрафикът стана още по-интензивен след девет. Точно тогава Насекомикс забиха пред Градската галерия, а купчетата оригамна хартия вече беше сгъната. Опашка (!) се беше извила пред Археологическия и най-вероятно и пред телескопа в Политехническия музей, откъдето бяха обещали среднощни астрономически наблюдения. Последното компенсирахме още през деня, когато от Фестивала на науката в Докторската градинка предлагаха и наблюдения на слънцето. Всичко ставаше през специално монтиран филтър затъмняващ до черно небето и пропускащ едва 1 хилядна от светлината.

Останаха още куп неща за които не стигна време и поне още толкова които видяхме и не можахме да опишем в текста. Военноисторическият музей беше едно от местата до които не се добрахме. Добре, че беше изложбата с фотографии на експонати от него пред Народния театър за да пренесем за малко и в него.

Край!

А така беше миналата година

Няма коментари:

Публикуване на коментар